Представители на институции и граждански организации дискутират измененията в Закона за чужденците

В понеделник, 22 юни 2009г. в Центъра за култура и дебат „Червената къща” се състоя дискусия на тема: НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ И ТЯХНОТО ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ.

Домакини и организатори на събитието бяха Фондация „Център за правна помощ – Глас в България” и Гражданска инициатива “Справедливост 21” към Християнски център «Прелом».

В дискусията участваха: Лозан Панов, Председател на Административен съд София град; Росица Грудева и Габриела Килфанова от Юридическия отдел на Дирекция „Миграция” към МВР и Емил Коен, Български Хелзински Комитет. Дискусията беше модерирана от Анна Кръстева от Центъра за миграционни изследвания към Нов Български Университет.

Повод за организиране на дискусията станаха гласуваните от Народното събрание в края на м. април т.г. изменения и допълнения в Закона за чужденците в Р.България. (изм. ДВ бр. 36 от 15 Май 2009г.).

Дискусията постави основа за правилното тълкуване на заложените законови промени, чрез ползотворно сътрудничество между неправителствения сектор, изпълнителните органи и съдебната власт, "тълкуване и приложение, което да е съвместимо не само с техническите изисквания на Европейските Директиви, но и с принципите на прозрачност, обективност, индивидуален подход, пропорционалност и ефективни средства за защита, присъщи на една европейска държава, каквато е и България" - сподели Диана Даскалова, съучредител на фондация «Център за правна помощ – Глас в България».

Дискусията предизвика изключителен интерес сред присъстващите граждани; адвокати; журналисти; ръководители и представители на хуманитарни и правозащитни организации – БЧК, Център АСЕТ, Каритас, CVS; представители на бежанската и имигрантска общност в България от Иран, Афганистан, Танзания, Индия, Етиопия. Въпросите естествено преминаха от съдебната практика към човешките съдби на чужденците от Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), кв. Бусманци: кое ще остане правило и кое изключение при постановения максимален срок на принудително задържане – 6 или 18 месеца; нарушено ли е правото на ефективен достъп до обжалване чрез краткия тридневен срок; готова ли е България да развие политика, чрез която да оцени ползата от имигрантите вместо заплахата от тях?

В заключение Анна Кръстева, модератор на дискусията подчерта, че «наша лична отговорност като граждани е да изискваме от всички власти: съдебната, изпълнителната и закодателната, прозрачност и отчетност за техните решения и действия».